СЕРОТОНИН

автор: Яна Илиева, август 2019

„..Чувстваше не толкова отвращение, колкото едно всеобщо състрадание към цялата земя, към човечествотото, което е в състояние да породи в своите недра толкова ужаси..“

 

Мишел Уелбек

"Карта и територия"

   Последният романа на Мишел Уелбек - „Серотонин“ излезе на български език, в превод на Александра Велева почти половин година след публикуването му във Франция. Няма изненада – нито в почерка, нито в структурата, нито в маниера за нагнетяване със сексуалното, нито в писателската преданост към основните теми, които бележат всичко, писано от Уелбек. 

И в този си текст той е характерно наративен, както и в останалите си по-популярни романи. Разказва с класическа увлекателност и държи плътно вниманието към сюжета, като леко преплита вътрешносюжетните фабули, а това внася доза кинематографичност в цялата структура. 

И отново - основният персонаж Флориан-Клод е скициран от самото начало. Помним този подход от „Елементарните частици“, където потеклото на главните герои е репортажно описано в първите страници. В „Серотонин“, след краткия ескиз, Уелбек засилва тоновете, запълвайки контурите на героя си до плътна триимзерна фигура от мрак и опустошеност, несъвместими с живота. Самият Флоран е най-близкият план от цяла галерия прокълнати души, всеки от които е в личния си ад на самота и изоставеност, или човешко сриване до содомитство /Юзу/, от които не може да бъде измъкнат /бившата любовница Клер или приятелят Емрик, пометен от лични и глобални катаклизми, и захвърлен на прага на пропаста/.  

"Серотонин",  Мишел Уелбек, издателство Факел експрес, 2019, превод Александра Велева

 

Some Alt Text

Любовта ще спаси света

Това е "оптимистичното" внушение в мрачния по дух „Серотонин“, който представя през цялото време пораженията на живота в безлюбовие и самота върху човешката душа. Не е само теза на „Серотонин“, това е теза на Уелбек в битието му на писател изобщо. Любовта е мотив, в нейната наличност или липса, във всичките му текстове. В „Серотонин“, където въпреки разпада в отношенията и изкоренената възможност близостта да бъде изживяна като житейски акт, тя е свръхприоритизирана като етична ценност. Това е щастието, а то е било тук и се е случило. Загубата му е захвърлила Флориан в жалко съществуване, поръсено с антидепресанти, което ще го отведе до порталите на мрака. Там той дни наред ще блуждае в мисли за детеубийство, хранейки безумни надежди, че това ще разчисти пътя пред изгубения рай. Любовта е върховното спасение за човека. Дори и текст като „Серотонин“, и автор като Уелбек не само не посягат на тази старозаветност, а точно обратното. В същината си, акцентът и на осмия поред роман на толкова четения френски автор е отново върху най-същественото за човека. Простичко и така отвратително невъзможно; зачеркнато от modus vivendi на развитото либерално общество през 21-ви век. Клетият западен Мидас, който при цялото си благополучие не успява да вкуси обикновената ябълка, защото по волята на Дионис, щом посегне към нея, тя се превръща в злато. В дълбокия си пласт, този мрачен роман припомня добрата стара християнска етика, която поставя любовта в самия епицентър на човешкото битие от две хиляди години насам. Затова в „Серотонин“, насред воя на типичния Уелбеков бестиарий, се доловя гласът на писателя, който припомня за спасителната сила на най-старото чувство на света. Учудващо е, наистина. Все пак става дума за един от най-безпардонните автори.

По петите на безчовечността

Във всеки от текстовете на Уелбек има поне едно ядро на диаболичното, неприемвливото и аморалното. Хиперболизирани като честота на употреба, като лексика и сюжет понякога до погнуса. Многократно е атакуван заради характерния си почерк, който далеч не спира само до извънмерната сексуалност, която подпъхва щедро, понякога без това да има никакъв принос към сюжета. И в последния си роман, Уелбек, този бард на отвратителното в човешката природа, остава близо до навиците си. Наблюдава отблизо гнусното, навира носа си в разложението, човърка етични трупове, хроникира начините, по които разпадът превзема душата на съвременния човек. Показва пътищата на социалната коректност, по които е минал, за да го докопа за гушата. Прави го красноречиво и затова добре се разпознава сегашното време. В контекста на останалите му романи „Серотонин“ е хронологична част от поредица. Той може, разбира се, да бъде четен сам по себе си, но огледан спрямо предшестващите го текстове, намира мястото си в по-голям пъзел, като допринася към хрониката на човешкото падение с нови елементи – содомитските изпълнения на една лишена от живот, предвзета особа, яркия педофилски елемент в сюжета и разбира се – хладнокръвния, егоистичен план на Флориан за връщането на изгубената близост чрез премахването на малкия син на любимата жена. Планът пропада. Флориан се оказва неспособен дори да отстреля птица („..явно бях един нещастен мухльо, един тъжен и нищожен мухльо, при това застаряващ...“). Човечността му има скрити резерви, опира все пак до някакви граници.

 

Ще припомним „Възможност за остров“, в който сред основните сюжетни линии е описанието отвътре на разюзданата секта на елоимитите и техния властолюбив Пророк. Там Уелбек оглежда отблизо онова, което нарича „всеобщата тенденция към варварство“, както и появата на „цяла генерация, съумяла да изтръгне от сърцата си най-древното чувство“, имайки предвид отново любовта. Тя, любовта, в нейното неслучване и пагубна липса, продължава да е основна тема и в този текст. Отместете скандалните пластове на текста и ще я видите. По всичко личи, че Уелбек, в своята писателска лаборатория не отделя крайната загуба на човечност, пълното заличаване на етиката, разрухата, жалките останки от хуманност от невъзможността за любов и автентично свързване със себе си и с другия, от което боледува светът. Любовта като върховен стремеж и висша ценност за човешкото сърце, от чиято липса се раждат социални чудовища.  За него тези две неща вървят заедно. Във всичките му текстове. Това е една последователна диагноза, която той изглежда не се отказва да  анализира.

 

Изрича я и в „Платформата“ - роман фокусиран върху сексуалния туризъм като бягство, компенсиране на житейската пустота, но и търсене на изгубената междучовешка близост. Там е „образът на упадъчния европеец, съзнаващ своята близка смърт и възприел безрезервно егоизма“. Него и различните проявления на отвратителното в средата, която е населил, ще срещаме и във „Възможност за остров“ (2005г.) , преди това в „Елементарните частици“ (1998г.), в „Подчинение“ (2015г.) и разбира се в „Карта и територия“ (2010г.), където Уелбек се заиграва със собствената си смърт, описвайки бруталитета на едно убийство с психопатски уклон, чиято жертва е писателят Уелбек и кучето му, а извършител се оказва представител на средната класа.

Ето защо „Серотонин“ е съзвучен с всички останали. Той ползва език и похвати, познати от предишните романи на Уелбек, но допринася сюжетно и най-вече като интенция, с диагнозата си за настоящето на следмодерния човек към няколкото мега теми, спрямо които интересът на този автор остава последователен във времето, като разширява дефиницията на неприемвливото, съществуващо в света ни.

Протестът

„Серотонин“ бе литературно маркетиран като роман, предричащ появата на движението на жълтите жилетки във Франция. Подобно твърдение звучи твърде вестникарско, каквото и е. Предвид широката протестна култура в тази страна, в която общественият сектор изобилства със стачки на цели отрасли, темата за протеста не е пророчество. Важното, което прави „Серотонин“ е, че улавя и описва важен щрих от социалния крах, резултат от глобализиращите се общества, като колапса на доскоро водещ нацонален поминък (нормандското животновъдство) под напора на световния пазар, който предизвиква отчаяна форма на гражданско неподчинение, завършила със смърта на Емрик. Дълбоките промени създават сътресения, които неизбежно водят до насилие.

 

Читателят знае това от собствената си действителност, но от литературна гледна точка е важна глобалната Уелбекова тема – множеството персонални житейски катастрофи, разпада, загубата на любовта и близостта, унизeната мъжественост, безплодните усилия да се удържи пред връхлитащите промени. Промененият свят изобщо. Промененият човек. Това далеч не означава, че икономическо-съсловната криза е просто декор. Напротив - тя е част, предпоставка, и резултат от изпитанията пред всички персонажи, завихрени от глобалистичния хаос – и провалилия се фермер в опита си да се труди честно (Eмрик), и провалилия се чиновник (Флориан), в опита му да защити някакви принципи: „...и си спомних, че и аз в продължение на петнайсет години, имах винаги право в обобщителните си бележки, които защитаваха гледната точка на местните земеделци, бях се основавал винаги на реалистични цифри, предлагайки разумни защитни мерки, къси, икономически ефективни, вериги на доставките, но бях само агроном, техник, и накрая се оказвах винаги неправ, нещата се обръщаха винаги в последния момент в полза на свободния обмен, в полза на производителната надпревара...“, „...кой бях аз, че да си въобразя, че мога да промен с нещо движението на света.“

 

И ето я значимостта на ангажираната към битието литература, която обговаря действителността, която си мислим, че познаваме, само защото в нея живеем. Тя осмисля и назовава състоянията, в които се намират светът и човекът в този момент. Стойността на „Серотонин“, във времето на неговата поява (преди събитията на жълтите жилетки), e в способността му да очертае вярно контурите на съществуването в едно развито общество, в което устоите се рушат неудържимо под краката на хората, непрекъснато и във всеки пласт на живота. А когато контурът на ставащото  е точен, отделните събития са повече или по-малко предвидими, и логични. В ситуация на перманентна обреченост и срив, един социален отпор е винаги въпрос на време,  не на писателска прозорливост..