“McDonald’s in Underwater” е общото заглавие на вариации върху темата за ресторант под водата, генерирани от изкуствен интелект. Style transfer, както и image synthesis са двете основни технологии за дълбоко обучение (deep learning), които стоят зад това. Чрез тях художественият похват на известно произведение (подводният пейзаж на Репин) се прилага към произволно изображение (ресторант McDonald’s), за да се сглобят нови, често напълно сюрреалистични композиции.

В своите „Размишления върху първата философия“ (1641г.) Декарт развива мисловния си експеримент за злия гений. Разсъждавайки върху...

Или за алгоритмите в земите на Юстиция* Затова, любезни, аз твърдя, че във всички градове-държави едно и също нещо е справедливо –...

Винаги е изкушаващо исторически кадри с документална стойност да бъдат тунинговани с повече качество, улесняващо визуалното им възприемане. Така те подобряват образователната си стойност и имат повече публична популярност, превръщайки се в приятен и предпочитан видео материал, който потапя в атмосферата на миналото. Това е разумният аргумент в подкрепа на идеята ретро филми + невронни мрежи за всеки технологичен евангелист, за експериментаторите и разбира се за публиката.

В началото на 14-ти век рационалният метод за обяснение на света, сведен до автоматизиран процес и представен като резултат от дефиниции, извлечени на случаен принцип от комбинация на различен тип стойности, техните сходства и релации, е ранно интелектуално усилие в посока метафизика чрез наука.

Учените МакКълок и Питс публикуват влиятелен трактат, с който представят идейният прототип на невронната мрежа в смисъла, в който днешните технологии за изкуствен интелект влагат в това понятие.

Париж през 50-те години на 20-ти век събира големите умове на десетилетието в изчислителните и инженерните науки, които вярват в конвергенцията между естествен и изкуствен разум и които ще насочват усилията на своите последователи през следващите 70 години, за да стигнем днес до алгоритмите за дълбоко обучение, невронните мрежи и машинното обучение на изкуствен интелект, базирано на данни. 

Чрез технологичните решения от най-ново поколение, големите пазарни играчи наистина премоделират сериозно начина, по който се сдобиваме със стоки офлайн. Намесват се в антропологични феномени като културата на тържището и размяната, и вековните разплащателни практики между хората, които са в основата на обмена на стоки срещу пари.

Голямата, съществена иновация по своята природа изглежда не е индивидуално прозрение на отделен гений, а креативна изява на колективния разум. Тя се ражда и разгръща, защото въплъщава общосподелено човешко стремление, каквото от векове е например копнежът ни по летенето. Автономният автомобил, който скоро ще е ежедневие, от почти цяло столетие вече е конструиран във въображението на поредица от творци.

Романът на Иън Макгюън „Машини като мен“ не е предвестник нито на роботиката, нито на изкуствения интелект и съзнание, но е белег за литература, която е творческо осмисляне на действителността и големите промени в нея, когато те са факт или неотменимо бъдеще. Самият Макюън подчертава, че романът му трябва да се мисли в контекста на кризата на хуманизма, а не от гледна точка на развитието на технологиите.

Архитектурата на GAN е описана за първи път през 2014 г. от Иън Гудфелоу и екип в научноизследователската им работа озаглавена Генеративни състезателни мрежи. От този момент са минали само шест години, но вариациите на GAN и прилагането им за създаване на дигитално съдържание растат в мащаб, който ни кара да мислим за Закона на Мур в много по-забързана версия. Цялото произведено съдържание за това време далеч не стои върху тестовите лавици на tech лабораториите.

Супервайзър на изкуствен интелект, анализатор на човешкия геном, мениджър на личното пространство, мениджър на дигиталното умиране, психолог за роботи, проектант на роботска личност. Това биха били професионалните поприща от следващо поколение в глобален мащаб. Резултат от промените в индустрията и икономиката, доминирани от възхода на роботизацията и AI. Тези процеси разглежда Мариана Тодорова в книгата си „Изкуственият интелект. Кратка история на развитие и етични аспекти н

Създадено ли е нещо, което съвсем изначално не само притежава logos, но и собственото му съществуване е пак езиково дефинирано, доколкото програмният език, на който е написано, е сходна с човешкия език символна система, но интерпретирана от машина? И следователно, можем ли, според горната дефиниция, да го смятаме за пълноценен интелект или за този друг вид ум, за който философията от емпириците насам говори?

Изкуственият интелект не просто е допуснат до човешкия език. Той от самото начало експериментира в най-дълбинното му ниво – в поезията, където складираме архетипните образи на цялата ни цивилизация, чрез които усещаме и изразяваме нашето несъзнавано и всичко онова, което знаем за Битието и за нас самите. Разбира се, изкуственият ум, бидейки лишен от сетивност и душа, не може да твори истинска поезия. Но може да моделира поток от думи, създавайки поетическа реалност.

Философията на информацията може да изследва информационните дейности, които правят възможно изграждането, концептуализацията, семантизацията и накрая – етичното дефиниране на реалността, както естествена, така и изкуствена, както физическа, така и антропологична. Философията на информацията позволява на човечеството да осмисли света и да го изгради отговорно. Тя обещава да бъде една от най-вълнуващите и полезни области на философското изследване на нашето време.