Любовта между Меркурий и Филология бележи синтеза на три „хуманитарни науки“ и четири „естествени науки“, които общо съставляват седемте свободни изкуства (liberal arts!). Това е основната тема на прочут тракттат от Марциян Капела, писан през 5 в. пр. Хр.

18-ти век е век на сериозен културен прелом, който за първи път доближава толкова плътно биологичната машина (тялото) до изкуствения механизъм.

Книгата на професор Дайнов "Духът на времето" ни въвлича в дълбочинен преход сред мисловния контекст на предмодерност до постмодерност. Обхватът е амбициозен, фактологията – главозамайваща. След 2000 г., твърди Дайнов, музиката е просто саундтрак на ежедневието, без стойността на творба. Големи идеи липсват, затова се занимаваме с правата на отделните глутници, а принципът на равенство от Уудсток е заменен с властово неравенство между групови субекти.

историята на иновациите, които напълно изключват човешката намеса, отвежда до пионерите от 18-ти век, мислили в същото поле на имитационната игра, където човешката дейност е подменена от механизъм, „който имитира както ефектите, така и средствата на природата с точност и съвършенство “, ако цитирам самия Вокансон – това типично дете на Просвещението.

Книгата на Д. Аврамов припомня, че гражданското общество се осланя на органичната необходимост от възпиране на абсолютната власт и тя е в непрекъснато напрежение с опита на всеки субект на властта да преодолее бариерите пред желанието за управление без ограничения. Така накратко звучи основната теза на този обемен политически анализ, написан с ясен език, хронологично богат e стегнат в изложението си.

Енергията на мислещия човек, на иноватора, страстта на надарения от Бога, любопитството му към науката и природата на нещата трудно се удържа от Църква, от задължения на благородния произход или от социалните граници пред пола, дори и в онези сумрачни десетилетия в Англия, на прага на индустриалната революция, така добре описани в романите на Дикенс. Ада Лъвлейс е част от този предмодерен възход на индустриализацията.

С ероса идва и отговорността, казва М. Лила в една от главите на книгата си „Безотговорният разум“, извличайки тази релация от античните автори, които първи установяват конвергенцията между политиката, общественото устройство и философското съждение, но в полза на хумаността и в служба на разума.

Фукуяма акцентира върху по-смислените и даващи резултат форми на общностно приобщаване, които градят нов вид гражданско самосъзнание в глобалния свят, базирано на общо национално кредо – разказ за идеи и ценности, които се споделят от всички като граждани, независимо от произхода им. Говори за повече обединеност, по-малко фрагментираност. Използва термина национална служба в смисъл на приобщаване към обща цел и добродетели, които правят от едно население сбор от граждани с пр

“Да мислиш двайсети век“ е последната книга на един от водещите модерни историци, живял през по-голямата част от живота си в 20-ти век, на два континента и в повече от една културна и езикова среда. Британецът Тони Джъд събира своите мисли, идеи и концепции за културната и социо-политическата история на миналия век в една широкомащабна в обхвата си и важна в звученето си книга, замислена и съставена заедно с друг значим учен – Тимъти Снайдър, в последните години от живота на

Пътят към авторитаризма може да е смущаващо кратък и фатално еднопосочен за няколко десетилетия напред “Пътят към несвободата. Русия, Европа, Америка“ е последната книга на американския историк и преподавател от Йейлския университет Тимъти Снайдър, преведена на български език и десетата в негово авторство. Представлява много смел и непосредствено актуален анализ на политическата ситуация на европейския континент и в САЩ през последните няколко години.

“Досието” е интересен текст, съставен от възможно най-подходящата комбинация по отношение на авторска експертиза – писан е от историк и изследовател, който практикува и като журналист. А още по-ценен го прави автодокументалният ракурс, защото Тимъти Гартън Аш разказва лична история, работи със собствените си преживявания и опит на терен, чете и цитира личното си досие и дневника си, който е водил по онова време. Той е съвременник и пряк участник в събитията, към които се връщ