Лилиан Шварц е от онези иноватори, които разширяват или по-скоро изобщо не поставят граници пред въображението си, използвайки плодовете на едни творчески умове (тези на инженерите, развиващи компютърните технологии), за да дадат живот на собствения си креативен потенциал. Надграждат художествените изразни средства, използвани до този момент и ни представят света на визуалното по съвсем нов начин.

Хилда аф Клинт е съвременничка на Кандински и макар той да е много по-утвърден в теорията на изкуството като артист и идеолог на авангарда, хронологично Хилда достига първа до естетиката на геометричното, изчистено, двуизмерно и символно изобразяване.

Кепеш е широкоспектърна творческа личност – авангарден художник, сценограф, фотограф и теоретик на дизайна. Съставя изложби и се занимава дори с филмопроизводство. Той е един от не толкова познатите авангардисти от периода на Студената война, но е много специфичен, а концепциите му върху дизайна стават настолни за поколения студенти.

„Защо няма велики жени художници“. Това е заглавието на емблематичното есе на изкуствоведа Линда Нохлин, чийто превод публикуваме. Аргументацията на Нохлин е любопитна и си струва да се проследи. Въпросът е от съществено значение не само за жените и не само поради социални и етични, но и поради чисто интелектуални причини.

Трудностите наложени от имплицитните обществени очаквания над жените художници съществуват спрямо техните начинания дори и в днешно време. Сравнете например изявения съвременна скулпторка Луиз Невелсън с нейната смесица от напълно неженствено естество  на работата ѝ и очевадно женствените и фалшиви мигли, които носи. Тя признава, че се е омъжила на 17 години, въпреки увереността, че не би могла да живее без да твори, само защото светът те задължава да се омъжиш.