Концепцията за третата култура стори зад популярен онлайн проект като Edge.org, който обединява изявени умове в САЩ и Европа в общ разговор например за бъдещето на обществата. Каква по-подходяща тема за група умни глави? За трета култура започва да говори Ч.П. Сноу, който намира, че интелектуалният живот на цялото западно общество се разделя на две поляризирани групи, които трябва търсят синергията помежду си.

Модерната ни държавност е разполагала с уникални личности, вложили в темелите и висока нравственост, лични качества и сила на характера...

Понякога ние големите просто трябва да се смирим, да замълчим, да затворим очи и да се хванем за ръката на дете. Да му позволим да ни отведе там, от където идва то – от света на въображението, най-лъчистото кътче на човешката душа. Там ще видим гмуркащи се котараци и летящи сини жирафи. Ту ще се появяват, ту ще изчезват чудновати машинарии. Ще пристъпваме редом до него с окрилени сетива, а край нас самата Magna Magica ще прожектира чудни видения.

Създадено ли е нещо, което съвсем изначално не само притежава logos, но и собственото му съществуване е пак езиково дефинирано, доколкото програмният език, на който е написано, е сходна с човешкия език символна система, но интерпретирана от машина? И следователно, можем ли, според горната дефиниция, да го смятаме за пълноценен интелект или за този друг вид ум, за който философията от емпириците насам говори?

Изкуственият интелект не просто е допуснат до човешкия език. Той от самото начало експериментира в най-дълбинното му ниво – в поезията, където складираме архетипните образи на цялата ни цивилизация, чрез които усещаме и изразяваме нашето несъзнавано и всичко онова, което знаем за Битието и за нас самите. Разбира се, изкуственият ум, бидейки лишен от сетивност и душа, не може да твори истинска поезия. Но може да моделира поток от думи, създавайки поетическа реалност.

С ероса идва и отговорността, казва М. Лила в една от главите на книгата си „Безотговорният разум“, извличайки тази релация от античните автори, които първи установяват конвергенцията между политиката, общественото устройство и философското съждение, но в полза на хумаността и в служба на разума.

Философията на информацията може да изследва информационните дейности, които правят възможно изграждането, концептуализацията, семантизацията и накрая – етичното дефиниране на реалността, както естествена, така и изкуствена, както физическа, така и антропологична. Философията на информацията позволява на човечеството да осмисли света и да го изгради отговорно. Тя обещава да бъде една от най-вълнуващите и полезни области на философското изследване на нашето време. 

Има разен вид събеседници. Някои носят всичкото си знание на тезгях, както по панаирите. Други го държат във витрина, както обeци и гривни..

Фукуяма акцентира върху по-смислените и даващи резултат форми на общностно приобщаване, които градят нов вид гражданско самосъзнание в глобалния свят, базирано на общо национално кредо – разказ за идеи и ценности, които се споделят от всички като граждани, независимо от произхода им. Говори за повече обединеност, по-малко фрагментираност. Използва термина национална служба в смисъл на приобщаване към обща цел и добродетели, които правят от едно население сбор от граждани с пр

“Да мислиш двайсети век“ е последната книга на един от водещите модерни историци, живял през по-голямата част от живота си в 20-ти век, на два континента и в повече от една културна и езикова среда. Британецът Тони Джъд събира своите мисли, идеи и концепции за културната и социо-политическата история на миналия век в една широкомащабна в обхвата си и важна в звученето си книга, замислена и съставена заедно с друг значим учен – Тимъти Снайдър, в последните години от живота на

„Защо няма велики жени художници“. Това е заглавието на емблематичното есе на изкуствоведа Линда Нохлин, чийто превод публикуваме. Аргументацията на Нохлин е любопитна и си струва да се проследи. Въпросът е от съществено значение не само за жените и не само поради социални и етични, но и поради чисто интелектуални причини.

Трудностите наложени от имплицитните обществени очаквания над жените художници съществуват спрямо техните начинания дори и в днешно време. Сравнете например изявения съвременна скулпторка Луиз Невелсън с нейната смесица от напълно неженствено естество  на работата ѝ и очевадно женствените и фалшиви мигли, които носи. Тя признава, че се е омъжила на 17 години, въпреки увереността, че не би могла да живее без да твори, само защото светът те задължава да се омъжиш.

От гледна точка на културната вечност, пиесата е донесла на Б. Шоу 15-минутна слава и след това е отишла в купчината незначителни творби...

Пътят към авторитаризма може да е смущаващо кратък и фатално еднопосочен за няколко десетилетия напред “Пътят към несвободата. Русия, Европа, Америка“ е последната книга на американския историк и преподавател от Йейлския университет Тимъти Снайдър, преведена на български език и десетата в негово авторство. Представлява много смел и непосредствено актуален анализ на политическата ситуация на европейския континент и в САЩ през последните няколко години.

Книгата разкрива нови факти за стремежите на соц народната власт да осигурява нужните стоки и услуги, за да легитимира и задържи контрола..

“Досието” е интересен текст, съставен от възможно най-подходящата комбинация по отношение на авторска експертиза – писан е от историк и изследовател, който практикува и като журналист. А още по-ценен го прави автодокументалният ракурс, защото Тимъти Гартън Аш разказва лична история, работи със собствените си преживявания и опит на терен, чете и цитира личното си досие и дневника си, който е водил по онова време. Той е съвременник и пряк участник в събитията, към които се връщ

Уелбек и Анри-Леви отвръщат на удара по единствения възможен начин за двама пишещи хора – с компилиран текст от разменените помежду им писма