Или как вълната от дигитални технологии променя начина, по който работи икономиката и създава нови форми на неравенство и контрол...

“McDonald’s in Underwater” е общото заглавие на вариации върху темата за ресторант под водата, генерирани от изкуствен интелект. Style transfer, както и image synthesis са двете основни технологии за дълбоко обучение (deep learning), които стоят зад това. Чрез тях художественият похват на известно произведение (подводният пейзаж на Репин) се прилага към произволно изображение (ресторант McDonald’s), за да се сглобят нови, често напълно сюрреалистични композиции.

Генеративните състезателни мрежи са особено добри в създаването на сурогатни медийни продукти. Тази технология стои зад проекти за компютърно генерирани, напълно изкуствени изображения на човешки лица или други обекти с висока резолюция и много добро качество на детайла, след като невронната мрежа е била захранена и обучена с набор реални снимки. Вариация на GAN, наречена DCGAN (Дълбоки конвулюционни генеративни мрежи), се ползва за генериране на различни типове изображения.

Понятието fairness се е сдобило с доста дефиниции, които, само в контекста на изкуствения интелект, се разклоняват в различни посоки, в зависимост от технологичните приложения – например дали говорим за обработка на естествен език или за алгоритми, ползвани в генетиката и медицината. В най-широк смисъл равнопоставеността се схваща като отсъствие на каквито и да било предразсъдъци или фаворизиране на индивид или група.

Винаги е изкушаващо исторически кадри с документална стойност да бъдат тунинговани с повече качество, улесняващо визуалното им възприемане. Така те подобряват образователната си стойност и имат повече публична популярност, превръщайки се в приятен и предпочитан видео материал, който потапя в атмосферата на миналото. Това е разумният аргумент в подкрепа на идеята ретро филми + невронни мрежи за всеки технологичен евангелист, за експериментаторите и разбира се за публиката.

В началото на 14-ти век рационалният метод за обяснение на света, сведен до автоматизиран процес и представен като резултат от дефиниции, извлечени на случаен принцип от комбинация на различен тип стойности, техните сходства и релации, е ранно интелектуално усилие в посока метафизика чрез наука.

18-ти век е век на сериозен културен прелом, който за първи път доближава толкова плътно биологичната машина (тялото) до изкуствения механизъм.

Учените МакКълок и Питс публикуват влиятелен трактат, с който представят идейният прототип на невронната мрежа в смисъла, в който днешните технологии за изкуствен интелект влагат в това понятие.

Париж през 50-те години на 20-ти век събира големите умове на десетилетието в изчислителните и инженерните науки, които вярват в конвергенцията между естествен и изкуствен разум и които ще насочват усилията на своите последователи през следващите 70 години, за да стигнем днес до алгоритмите за дълбоко обучение, невронните мрежи и машинното обучение на изкуствен интелект, базирано на данни. 

Чрез технологичните решения от най-ново поколение, големите пазарни играчи наистина премоделират сериозно начина, по който се сдобиваме със стоки офлайн. Намесват се в антропологични феномени като културата на тържището и размяната, и вековните разплащателни практики между хората, които са в основата на обмена на стоки срещу пари.

историята на иновациите, които напълно изключват човешката намеса, отвежда до пионерите от 18-ти век, мислили в същото поле на имитационната игра, където човешката дейност е подменена от механизъм, „който имитира както ефектите, така и средствата на природата с точност и съвършенство “, ако цитирам самия Вокансон – това типично дете на Просвещението.

Голямата, съществена иновация по своята природа изглежда не е индивидуално прозрение на отделен гений, а креативна изява на колективния разум. Тя се ражда и разгръща, защото въплъщава общосподелено човешко стремление, каквото от векове е например копнежът ни по летенето. Автономният автомобил, който скоро ще е ежедневие, от почти цяло столетие вече е конструиран във въображението на поредица от творци.

Архитектурата на GAN е описана за първи път през 2014 г. от Иън Гудфелоу и екип в научноизследователската им работа озаглавена Генеративни състезателни мрежи. От този момент са минали само шест години, но вариациите на GAN и прилагането им за създаване на дигитално съдържание растат в мащаб, който ни кара да мислим за Закона на Мур в много по-забързана версия. Цялото произведено съдържание за това време далеч не стои върху тестовите лавици на tech лабораториите.

Волфрам е човек от особен калибър. От онези, осмеляващите се да създават реалности, да изследват границите на науката и инженерната мисъл. Той, както и другите от неговата порода, винаги прекрачват отвъд конкретната наука – физика, математика и информатика и гледат на нещата холистично. И съвсем очаквано навлизат в диалог с философията, логиката и етиката, с политическата, и социалната теория, защото създаденото от тях има амбицията да дефинира света по нов начин.

Маргарет А. Бодън е професор по когнитивна наука в Департамента по информатика на Университета Съсекс, Великобритания. Тя изследва изкуствения интелект, психологията и философията в широк, интердисциплинарен смисъл. Liberal Arts отдава внимание на този непознат за нашата аудитория изследовател и публикува със съкращения част от книгата ѝ „Творческият ум. Митове и механизми“.

Супервайзър на изкуствен интелект, анализатор на човешкия геном, мениджър на личното пространство, мениджър на дигиталното умиране, психолог за роботи, проектант на роботска личност. Това биха били професионалните поприща от следващо поколение в глобален мащаб. Резултат от промените в индустрията и икономиката, доминирани от възхода на роботизацията и AI. Тези процеси разглежда Мариана Тодорова в книгата си „Изкуственият интелект. Кратка история на развитие и етични аспекти н

Концепцията за третата култура стори зад популярен онлайн проект като Edge.org, който обединява изявени умове в САЩ и Европа в общ разговор например за бъдещето на обществата. Каква по-подходяща тема за група умни глави? За трета култура започва да говори Ч.П. Сноу, който намира, че интелектуалният живот на цялото западно общество се разделя на две поляризирани групи, които трябва търсят синергията помежду си.

Създадено ли е нещо, което съвсем изначално не само притежава logos, но и собственото му съществуване е пак езиково дефинирано, доколкото програмният език, на който е написано, е сходна с човешкия език символна система, но интерпретирана от машина? И следователно, можем ли, според горната дефиниция, да го смятаме за пълноценен интелект или за този друг вид ум, за който философията от емпириците насам говори?

Изкуственият интелект не просто е допуснат до човешкия език. Той от самото начало експериментира в най-дълбинното му ниво – в поезията, където складираме архетипните образи на цялата ни цивилизация, чрез които усещаме и изразяваме нашето несъзнавано и всичко онова, което знаем за Битието и за нас самите. Разбира се, изкуственият ум, бидейки лишен от сетивност и душа, не може да твори истинска поезия. Но може да моделира поток от думи, създавайки поетическа реалност.

Философията на информацията може да изследва информационните дейности, които правят възможно изграждането, концептуализацията, семантизацията и накрая – етичното дефиниране на реалността, както естествена, така и изкуствена, както физическа, така и антропологична. Философията на информацията позволява на човечеството да осмисли света и да го изгради отговорно. Тя обещава да бъде една от най-вълнуващите и полезни области на философското изследване на нашето време.