Баси! Ние сме толкова духовни, толкова изстрадали

Така пише Светлана Алексиевич в книгата си „Време секънд хенд“, в която разказва историята на демократичния преход в Русия. Ако си източноевропеец тази история ще ти се стори твоята собствена, заради многото сходства в обществените процеси и настроения след 1989-та година. Но ако си човек от Запад, Светлана Алексиевич вероятно ще ти даде важни ключове за разбиране на човека от европейския Изток и начина, по-който той преживява политическото си битие. Това е историята на т.нар. кухненски хора – одомашнената интелигенция, която говори за политика и обсъжда висока поезия в теснотията на дома си и която по-късно ще продава от бедност своите библиотеки, ще се оттегли във вътрешна емиграция или просто ще замлъкне и ще отстъпи мястото си на други елити.

“Порядъчните хора изчезнаха някъде. Навсякъде лакти и зъби.“

„Време секънд хенд“ е хор от много гласове. Тя разказва за времето след разпада на СССР чрез гледните точки на различни слоеве от пост-съветското общество.

Масовите убийства останаха в живота ни. Няма граница между мирно и военно положение. Винаги е война. Ние израснахме между жертви и палачи.

В текста ще говорят и жертвите и палачите за своето отношение към това, което им се случи като народ и за начина, по който се справят с паметта.

Защо не осъдихме Сталин? За да осъдиш Сталин трябва да осъдиш роднините си, познатите си, най-близките си хора. Разбирате ли, не съществува химически чисто зло. То е и чичо Юра, и леля Оля.

“Време секънд хенд”, Светлана Алексиевич, Издателство Парадокс, 2016 г.

Светлана Алексиевич е нобелов лауреат за литература за 2015 г., популярен писател, журналист и политически активист с подчертана антикремълска позиция. Не само във „Време секънд хенд“, но и в останалите ѝ книги, темата за Русия и руския човек е основна. С цялото им лутане между имперското минало и желанието за нормална държава, но и с дълбокото вътрешно убеждение за богоподобието на руския народ, страха и омразата към Запада, вечната готовност за война с врага и разбира се – руската съдба, живота в името на идеите, истината и великосветската нравственост.

Баси, ние сме толкова духовни. Толкова сме обръгнали, толкова сме изстрадали. 

Това е и духът на прекрасната руска класическа литература, но Светлана Алексиевич го превежда с думите на днешните руснаци, които възвеличават Съветска Русия, но и ненавиждат гигантската ѝ оскъдица.

Бесните търгаши и новобогаташи, които търсят спасение в пазара. Свръхзабогателите, със златните тоалетни чинии и топ имоти в цяла Европа и онова толкова характерно тяхно влечение към кича и евтинджоското. Но някъде сред тези хора проговарят и онези другите – наивните идеалисти, верните на идеята, чистите комунисти, честните хора, които изпитват носталгия по съветския живот, смятайки го за национална гордост и световен принос, и опит за една алтернативна цивилизация.

Много може дасе научи за образа на пост-съветския човек, очертан от Алексиевич. Той не е еднозначен, има много лица и всяко от тях изглежда достоверно и легитимно. Също както и в България от времето на прехода. Книги като „Време секънд хенд“ дават формула за разбиране не само на националната съдба на дадена държава, но и на цялата ѝ поведенческа матрица в настоящето.

---

Заглавна снимка: Berendey_Ivanov / Andrey_Kobysnyn, pexels.com