LiberalArts | Анализи, текстове, идеи и персони

Човек-машина интерфейс дизайнер, облачен биолог, супервайзър на изкуствен интелект, анализатор на човешкия геном, мениджър на личното пространство, мениджър на дигиталното умиране, психолог за роботи, проектант на роботска личност, съдебен психолог за изкуствен интелект, планетозащитник, ментор или анализатор за машини. Това биха били професионалните поприща от следващо поколение за новите две или три генерации хора в глобален мащаб. Логичен резултат от промените в индустрията и икономиката, доминирани от възхода на роботизацията, свръх автоматизацията и изкуствения интелект. Тези и други предстоящи процеси разглежда доктор Мариана Тодорова в книгата си „Изкуственият интелект. Кратка история на развитие и етични аспекти на темата“ (1), чиято поява през 2019 година предизвика медиен интерес и привлече вниманието на теоретичната общност...

Сигизмунд Кржижановски (1887г.—1950г.) е слабо познат автор. Писателят с трудната за произнасяне фамилия бе преведен за пръв път през 2016г. със сборника разкази и новели „Итанесиас“. Две години по-късно бе публикуван следващият сборник - „Автобиография на един труп“ (2018г.), в превод на Даря Хараланова. Роден е в Киев (днешна Украйна, тогава Руска империя) в семейство на етнически поляци и се установява в млада възраст в Москва, където става част от интелектуалната прослойка, макар през целия си живот да обитава по-скоро периферията ѝ. Сигизмунд като високообразован човек, отдава пиетата си към всичко стойностно в руската литература и култура, но винаги подчертава и цени полските си корени. По образование е юрист, с душа и талант на писател, и мислител...