LiberalArts | Анализи, текстове, идеи и персони

През последните няколко години светът на визуалното преживява трансформация, впечатляващо динамична и с потенциал да промени възприятието ни за мултимедийността. За технологиите това са вълнуващи времена заради напредъка в разработките на изкуствения интелект и виртуалната реалност. Термини като невронна мрежа и дълбоко обучение вече напускат тесния контекст на математиката и изчислителните науки и застават на прага на масовия език и масовото съзнание. Едва ли това ще ги лиши за една нощ от тяхната комплексност. В дълбоката си природа невронните мрежи ще продължат да бъдат сложни концепти, до които същински достъп ще имат само техническите умове, но интересът на индустрията, както и вкусовете на масовата аудитория ще ги направят ако не понятни, то поне доста популярни. Струва ми се, че точно вкусът на публиката е един от ключовете за напредъка в тази сфера, който наблюдаваме в момента и който поради вътрешно заложената си бърза експоненциалност, е едновременно очароващ и притесняващ...

ADA е език за програмиране, създаден по искане на отбранителното министерство на САЩ през 80-те години на 20-ти век. Нуждаели са се от единен език за контрол в реално време на т.нар. вграден софтуер (информационна система, предназначена не за компютър, а за управление на електрониката на друг тип устройство – от умен хладилник, до автомобил или ракета с насочване). Това е обектно-ориентиран език, базиран на Pascal и все още се ползва при разработката на различни решения, включително и в компютърните системи на Boeing и Airbus. ADA не е масов програмен език, поради специфичните му области на приложение, но все пак на него може да бъде конвертиран и преизползван код на Pascal или C. Интересното за този нишов език е, че носи името на викторианска благородничка като научен реверанс за приноса ѝ към идеята за програмируемата машина...