LiberalArts | Анализи, текстове, идеи и персони

последният романа на Мишел Уелбек „Серотонин“ излезе на български език, в превод на Александра Велева почти половин година след публикуването му във Франция. Няма изненада – нито в почерка, нито в структурата, нито в маниера за нагнетяване със сексуалното, нито в писателската преданост към основните теми, които бележат всичко, писано от Уелбек. И в този си текст той е характерно наративен, както и в останалите си романи. Разказва историята почти с класическа увлекателност, която държи плътно вниманието към сюжета и преплита по ненатрапчв начин времевите нишки на разказа....

Текстът е в автентичния си вид, така както е записан под диктовката на автора, който притежава таланта да измисля сюжети в реално време, докато скача от столове. Редакторът има принос само за правописа, пунктуацията, заглавието и вътрешните заглавия.

Бе истинско удоволствие да се работи с този млад разказвач на истории.

Съвсем скоро излезе книгата на Веселин Методиев „Един много добър човек“ - историческа студия, посветена на личността на Константин Стоилов (1853 – 1901) и ролята му в политическия живот на модерната българска държава в първите десетилетия след Освобождението. Бих я нарекла морализаторска книга, в най-положителния смисъл...

Базисната концепция, която стои зад artificial inteligence е, че машината е в състояние да извърши дейност, която е продукт на човешката интелигентност. По отношение на най-върховото и проявление – езика, през втората половина на 20-ти век, голямата задача пред машината е да генерира смислен текст, на базата на зададени правила. Логическите матрици се определят от човека, който и осигурява когнитивната рамка, в която разбира, преживява и възпроизвежда своя език. Все още водеща процеса е човешката интелигентност...

Творческата природа на човека е стара картезианска проблема, която разглежда спобността да създаваме за основен белег на човешката ни същност. Онова нещо, което не може да бъде автентично възпроизведено от животно, автомат или машина. Наподобено да, но не и възпроизведено, според разбиранията от предпросвещенците насам и по-специално на Декарт, който определя в своите „Размишления върху първата философия“ иновативната и съзидателна природа на езика ни като височайш белег на homo creator....