Книгата на професор Дайнов "Духът на времето" ни въвлича в дълбочинен преход сред мисловния контекст на предмодерност до постмодерност. Обхватът е амбициозен, фактологията – главозамайваща. След 2000 г., твърди Дайнов, музиката е просто саундтрак на ежедневието, без стойността на творба. Големи идеи липсват, затова се занимаваме с правата на отделните глутници, а принципът на равенство от Уудсток е заменен с властово неравенство между групови субекти.

Защо не осъдихме Сталин? За да осъдиш Сталин трябва да осъдиш роднините си, познатите си, най-близките си хора...

Чрез технологичните решения от най-ново поколение, големите пазарни играчи наистина премоделират сериозно начина, по който се сдобиваме със стоки офлайн. Намесват се в антропологични феномени като културата на тържището и размяната, и вековните разплащателни практики между хората, които са в основата на обмена на стоки срещу пари.

Кепеш е широкоспектърна творческа личност – авангарден художник, сценограф, фотограф и теоретик на дизайна. Съставя изложби и се занимава дори с филмопроизводство. Той е един от не толкова познатите авангардисти от периода на Студената война, но е много специфичен, а концепциите му върху дизайна стават настолни за поколения студенти.

Интелектът, иновативното мислене, напредничавостта, талантът, научното визионерство, които изобилстват във "Фигури" вдъхновяват и насищат.

историята на иновациите, които напълно изключват човешката намеса, отвежда до пионерите от 18-ти век, мислили в същото поле на имитационната игра, където човешката дейност е подменена от механизъм, „който имитира както ефектите, така и средствата на природата с точност и съвършенство “, ако цитирам самия Вокансон – това типично дете на Просвещението.

В днешните категории „Лято на езерата“ е жив социален портрет на Америка от 19-ти век, граден на терен, с аналитичен и хуманистичен усет..

Голямата, съществена иновация по своята природа изглежда не е индивидуално прозрение на отделен гений, а креативна изява на колективния разум. Тя се ражда и разгръща, защото въплъщава общосподелено човешко стремление, каквото от векове е например копнежът ни по летенето. Автономният автомобил, който скоро ще е ежедневие, от почти цяло столетие вече е конструиран във въображението на поредица от творци.

Доктор Поци е дете на своя век и събира в личността си всичко напредничаво, жизнерадостно, движещо във възходящ ред обществото и събитията..

Поглед към съдбата на европейските интелектуалци между световните войни и техния изгубен рай на изобилие и творческо признание...

Обнадеждаващ прочит на архитектурната история на София, който припомня напредничавостта на българския дух и устрема му за градеж..

Книгата на Д. Аврамов припомня, че гражданското общество се осланя на органичната необходимост от възпиране на абсолютната власт и тя е в непрекъснато напрежение с опита на всеки субект на властта да преодолее бариерите пред желанието за управление без ограничения. Така накратко звучи основната теза на този обемен политически анализ, написан с ясен език, хронологично богат e стегнат в изложението си.

Енергията на мислещия човек, на иноватора, страстта на надарения от Бога, любопитството му към науката и природата на нещата трудно се удържа от Църква, от задължения на благородния произход или от социалните граници пред пола, дори и в онези сумрачни десетилетия в Англия, на прага на индустриалната революция, така добре описани в романите на Дикенс. Ада Лъвлейс е част от този предмодерен възход на индустриализацията.

Стойността на „Серотонин“ e в способността му да очертае контурите на съществуването в развито общество с рушащи се устои на живота...

Романът на Иън Макгюън „Машини като мен“ не е предвестник нито на роботиката, нито на изкуствения интелект и съзнание, но е белег за литература, която е творческо осмисляне на действителността и големите промени в нея, когато те са факт или неотменимо бъдеще. Самият Макюън подчертава, че романът му трябва да се мисли в контекста на кризата на хуманизма, а не от гледна точка на развитието на технологиите.

Архитектурата на GAN е описана за първи път през 2014 г. от Иън Гудфелоу и екип в научноизследователската им работа озаглавена Генеративни състезателни мрежи. От този момент са минали само шест години, но вариациите на GAN и прилагането им за създаване на дигитално съдържание растат в мащаб, който ни кара да мислим за Закона на Мур в много по-забързана версия. Цялото произведено съдържание за това време далеч не стои върху тестовите лавици на tech лабораториите.

Волфрам е човек от особен калибър. От онези, осмеляващите се да създават реалности, да изследват границите на науката и инженерната мисъл. Той, както и другите от неговата порода, винаги прекрачват отвъд конкретната наука – физика, математика и информатика и гледат на нещата холистично. И съвсем очаквано навлизат в диалог с философията, логиката и етиката, с политическата, и социалната теория, защото създаденото от тях има амбицията да дефинира света по нов начин.

Маргарет А. Бодън е професор по когнитивна наука в Департамента по информатика на Университета Съсекс, Великобритания. Тя изследва изкуствения интелект, психологията и философията в широк, интердисциплинарен смисъл. Liberal Arts отдава внимание на този непознат за нашата аудитория изследовател и публикува със съкращения част от книгата ѝ „Творческият ум. Митове и механизми“.

Супервайзър на изкуствен интелект, анализатор на човешкия геном, мениджър на личното пространство, мениджър на дигиталното умиране, психолог за роботи, проектант на роботска личност. Това биха били професионалните поприща от следващо поколение в глобален мащаб. Резултат от промените в индустрията и икономиката, доминирани от възхода на роботизацията и AI. Тези процеси разглежда Мариана Тодорова в книгата си „Изкуственият интелект. Кратка история на развитие и етични аспекти н

Близо 40 години след смъртта на Кржижановски, който приживе успява да публикува много малко от своите работи, през 1989 г., светът открива неговия пренебрегван гений. Прецизен с думите, иновативен в образите и метафорите, поетичен и дълбок.